Основен и изключително важен ресурс за съвременното общество, което живее и твори в един динамичен и високо-технологичен свят, е интелектуалната собственост и в частност – авторското право.

България оценява голямата роля на интелектуалната собственост, както за обществото, така и за икономиката. Това се установява преди всичко от факта, че тя вече не е в черния списък (държави за наблюдение) на Доклад 301, който се изготвя всяка година от Търговския департамент на САЩ. А също така и от факта, че правителството и прокуратурата имат политическата воля да се борят с интелектуалното пиратство във всички негови форми. Доказателство за това са данните, които сочат, че действително пиратството в Б-я намалява. За периода 2003-2005 е отчетено 71 % софтуерно пиратство; за 2006 г. – 69 %, а за 2007 г. – 68 %.

Спадът, който е отчетен обаче в никакъв случай не означава, че Б-я се е справила с проблема с пиратството. Да тя се е справила в известен смисъл с проблемите, които са я поставили в първа зона (производство на CD; излъчване на домашни филми по кабелните телевизии), но пред нея сега се появяват нови и нови проблеми, които трябва да преодолее. Такива са например DVD – ментета, уличната търговия. Най-голяма е борбата с пиратството обаче в Интернет пространството. Това е проблем не сам на Б-я, а и на много други страни.

Интелектуалната собственост и в частност авторските права са защитени от закон. В Б-я действа Закона за авторското право и сродните му права, който има за цел “да насърчи творческата дейност като даде на автора изключителни права да се ползва от плодовете на своя труд.” За по-ефективното прилагане на този закон българското правителство проведе Кампания “Пиратството ограбва”. Тази кампания е организирана от Министерството на културата, като лице на инициетивата е самия министър на културата Стефан Данаилов. Кампанията има за цел да насочи вниманието на обществото към нарастващата роля на интелектуалната собственост и нейното зачитане.

В действителност обаче лично според мен тя не е повлияла на нито един българин, по начина по който би трябвало да повлияе. Да хората виждат издигнатите фотографии изобразяващи голите тела на известни български творци, гледат и рекламните клипове и какво от това. “Пиратството ограбва” – да, може и да е така и в действителност е така, но дали, ако го нямаше ние щяхме да сме това, което сме в момента. Както се казва монетата си има две страни. Е нашата монета е тази – “Пиратството ограбва” от едната страна и “Пиратството обогатява” от другата.

В зависимост от гледната точка бих потвърдила и двете твърдения.

От едната страна е “Пиратството ограбва”. Да така е. То ограбва обаче не само тези, които правят култура, а и тези, които я потребяват. Както казва американския търговски представител Сюзан Шнаб: “Пиратите и фалшификаторите не крадат само идеи , но застрашават здравето и безопасността на потребителите.” Изобретателността на човешкия ум достига не само до имитирането на маркови дрехи, обувки, аксесоари, а дори и до фалшифицирането на различни лекарства, храни, части за автомобили, самолети и т.н. те застрашават живота на потребителите, но в повечето случаи са предпочитани пред оригинала, поради факта, че се продават на сравнително по-ниска цена. Същото е положението и с произведенията на изкуството, литературата и науката. Когато на пазара можеш да закупиш оригинално CD на любимата си група на безумно висока цена, а в същото време можеш да го намериш в Интернет без да плащаш е ясно какво ще предпочетеш. Българинът е доволен, когато може да се сдобие с нещо без да дава и лев за него. Е да така е хубаво -  да взимаш без да даваш, но в действителност винаги, когато искаш нещо първо ти трябва да дадеш. Т.е. за да успеем да се справим с т.нар. пиратство трябва първо да се замислим, за това до каква степен потребителя може да даде дължимото на носителя на авторски права.

От другата страна на монетата стои – “Пиратството обогатява”.

Трудно е да си представим какво би било българското общество без пиратския софтуер, пиратските филми, музика, книги. Развитието на технологиите и възможността да намериш в Интернет голяма част от информацията, от която се нуждаеш е дало на обществото много. То е дало и на авторите на произведенията, също. Не е малко, че автора придобива по-голяма популярност по този начин, без скъпи кампании и реклами. Не смятам, че пиратството ограбва действително. То е дало много за развитието на българската култура и не само на нея, а и на много други. Споделянето на книги, филми, музика се е правило и се прави и днес. То няма как да спре.

Пиратството е навсякъде около нас. Ако отидеш на концерт ти плащаш билет. Този билет, ако струва 5 лева 50 стотинки трябва да отидат за автора. В кафене – слушаме музика безплатно и не плащаме авторски права и т.н.

В закона за авторските права и сродните му права в член 24 се изброяват случаите, в които е допустимо свободното използване на авторски произведения без съгласието на автора и без заплащане на съответното възнаграждение за това. Тези изключения са много полезни за образователни цели. Те позволяват на ученици, студенти, преподаватели да използват различни книги, материали и т.н., но само ако служат с учебна цел. Когато се търгува с тях се счита за незаконно.

Изключително трудно е да се очертаят границите между това каква точно е необходимостта от защита на авторите и необходимостта от свободния достъп до знание. Строгостта на закона в никакъв случай не е гарант за спирането на пиратството. Всякакви акции свързани например със затваряне на сайтове, гонене на потребители, унищожаване на пиратски произведения се оказват безполезни, та дори и вредни за обществото. Когато масово не се спазва закона той унищожава доверието, както в законите като цяло, така и в държавата. Затова е необходимо преди всичко да се избере един компромисен вариант, чрез който да се осъществи определен баланс между правата на авторите върху собствените им произведения и ценности като свободата на изразяване и възможността за достъп до произведенията на литературата, изкуството и науката.

Въвеждането на минимални фиксирани такси за всеки интернет потребител би било една добра алтернатива, чрез която натрупаната сума ще отива за авторски права. В момента е така със закупуването на празни дискове, като няколко стотинки отиват за компенсации. Друга възможност, която е добре да навлезе като практика и в Б-я е авторите да публикуват при условията на Криейтив Комерс. Криейтив Комерс акцентира върху факти като това, че: 1) пречките за разпространяване на произведенията трябва да са възможно най-малко, поради това, че те са основния двигател на човешкото развитие; 2) много хора работят за удоволствие; 3) има автори, които предоставят безплатно своите произведение, само ако е с некомерсиална цел, в противен случай ги задължават да заплащат. Във всички случаи обаче Криейтив Комерс изисква признаване на авторството. Тази алтернатива може да се прилага успешно и в Интернет. Тя също разширява и възможностите за разпространение на информация за образователни цели.

Като цяло не сам твърд привърженик нито на твърдението, че пиратството ограбва, нито на това, че обогатява. Но съм по-склонна да мисля, че обществото в случая има за какво да негодува, и че в действителност не е редно да имаш толкова малък достъп до знание (на всеки 100 произведения – 1 е позволено). Смяната на системата за възникване на авторското право, т.е. че авторското право възниква със създаването на произведението ограничава и отнема възможността на човека да се развива и обогатява своята култура. Ето защо аз се присъединявам и подкрепям тезата, че е необходима промяна насочена съответно към намирането на баланса между защита на авторите и разширяване на правата на потребителите до достъп на информация.